ВАНДА НОВИК – ПАЛА (КИЕЛЦЕ, ПОЛША)
НА ИЗВОРА
Стояха край извора
но не пиха
толкова млади
така красиви
тъй срамежливи
пробудиха се
докато ги носеше реката
твърде отдалечени
много несигурни
страшно слаби
за да заплуват
обратно по пътя
с мислите си слети
плават
в посоката към океана
СЪЛЗИТЕ НА ВЯТЪРА
През затворените порти на съня
твоят зов до мен достигна
завтекох се
да ти помогна бързо
но то беше само
вятърът разплакан
оплетен в паяжина сребърна
и ек камбанен
в морето от звезди обвити
ВЯТЪР
Вятърът съблече боите на дърветата
нашиба телата им голи
със здрава завеса от сълзи
скри небето и земята
няма те
и пътечката изчезна
дето води към зората
в ръцете празни
тъмата потръпва
Превод от сръбски ИВАН ТОПАЛСКИ